Как да подадете сигнал за измама с криптовалути в България

Ако сте пострадали от измама с криптовалути, направете две неща още същия ден: подайте сигнал в полицията или в районната прокуратура и публикувайте адресите на портфейлите, към които сте превели.

Сигналът задвижва досъдебното производство. Публикуването действа веднага: адресът става видим за борсите, за разследващите и за следващия човек, който тъкмо се готви да преведе. Едното не замества другото.

Първите часове тежат повече от всичко останало. Колкото по-рано са документирани адресите и хешовете, толкова по-голям е шансът някоя борса да блокира средствата.

Най-важното накратко

• Сигналът се подава в районното управление на МВР или направо в районната прокуратура — устно или писмено, включително по електронна поща. Адвокат не е задължителен.
• Разследването се ръководи от прокурор (чл. 127, т. 1 от Конституцията), който може да дава задължителни писмени разпореждания на полицейските органи — затова прокуратурата не е втора инстанция, а равностоен адрес.
• Дирекция „Киберпрестъпност" при ГДБОП-МВР изрично работи по престъпления, свързани с криптовалути, и по финансови измами в интернет. Но ГДБОП противодейства на организирани престъпни групи — единичният случай започва в районното управление.
• ГДБОП поддържа Национален контактен пункт 24/7 за запазване на компютърно-информационни данни, създаден по Будапещенската конвенция. Той е причината скоростта да има значение.
• КФН не връща пари, но води Регистър на лицензираните доставчици на услуги за криптоактиви и публикува актуални предупреждения. Тя самата насочва пострадалите към прокуратурата и МВР.

Какво да направите в първите часове

Не превеждайте повече. Почти всеки пострадал прави още едно последно плащане: данък върху печалбата, такса за обработка, такса за „верификация" или „разблокиране", комисиона към някаква „клирингова" институция. КФН изброява точно това и казва: не плащайте. Тези пари не се връщат.

След това, в този ред:

1. Запазете адресите на получателите и хеша (TXID) на всяка транзакция. Намират се в историята на портфейла или на борсата. Това е най-важната информация в целия сигнал.
2. Направете скрийншоти, преди всичко да изчезне. Целите разговори в Telegram или WhatsApp, профилът, който ви е потърсил, сайтът на платформата, таблото с мнимата печалба. Тези сайтове падат за дни.
3. Уведомете банката си, ако някъде по веригата е имало банков превод или плащане с карта.
4. Уведомете борсата, от която сте изпратили, за да маркира получаващия адрес — и подайте сигнала.

Къде се подава сигналът

Районно управление на МВР

Отидете в районното управление с документ за самоличност и целия материал — разпечатан или на флашка. Опишете случая точно и хронологично: първи контакт, всяко плащане, последен контакт.

Самата прокуратура препоръчва в повечето случаи сигналът да се подава именно тук — така се съкращава времето за разкриване. При спешност се звъни на 112; измама от преди дни или седмици не е спешен случай.

Районна прокуратура

Сигналът може да се подаде и направо в районната прокуратура — устно на място (съставя се протокол) или писмено: по пощата и по електронна поща. За имейл не се изисква електронен подпис, но трябва да посочите пълните си данни: анонимните съобщения не са законен повод за разследване. Адресите и имейлите са в указателя на прокуратурите на prb.bg.

Подаден в „грешната" прокуратура, сигналът се препраща служебно. Не е нужно да квалифицирате престъплението — достатъчни са фактите. Ако прокурорът откаже да образува досъдебно производство, отказът се обжалва пред горестоящата прокуратура.

ГДБОП — дирекция „Киберпрестъпност"

Главна дирекция „Борба с организираната престъпност" при МВР има отделна дирекция „Киберпрестъпност", чиито задачи включват изрично престъпления, свързани с криптовалути, и финансови измами в интернет.

Важното уточнение: ГДБОП противодейства на престъпления, извършвани от организирани престъпни групи, и собствената ѝ страница за контакти приканва да се подаде „сигнал за организирана престъпна дейност" на [email protected] (тел. 02/982 83 63).

Ако случаят ви носи белезите на организирана схема — кол център, няколко пострадали, едни и същи адреси — сигнал до ГДБОП има смисъл. Ако е единичен, започнете от районното управление.

Какви документи да съберете

• Адресите на портфейлите, към които сте превели
• Хеша (TXID) на всяка транзакция, с дата и час
• Скрийншоти на целите разговори, неизрязани
• Точния URL на платформата, профила или рекламата
• Банкови извлечения, платежни нареждания, документи за покупката
• Имена, телефони и имейли, от които са ви търсили
• Писмена хронология на събитията

Проверка преди плащане — регистрите на КФН

Тази проверка има смисъл преди, не след.

Комисията за финансов надзор поддържа Регистър на лицензираните доставчици на услуги за криптоактиви. От 1 юли 2026 г. в ЕС такива услуги могат да предоставят само лицензирани по MiCA доставчици; КФН препраща и към регистъра на ESMA. Платформа, която я няма в нито един от двата, не е възможност.

КФН публикува и раздел с актуални предупреждения. Едно от тях описва схема, която тя нарича „клониране на фирма": регистрира се дружество с наименование, почти идентично с това на поднадзорно лице — разликата е една буква, една цифра или просто кирилица вместо латиница. Проблемът става реален при плащането: сметката, която получавате по Viber или Telegram, е на клонинга.

Затова сравнявайте наименованието буква по буква с регистрите на КФН и с Търговския регистър. КФН казва и още нещо изрично: средствата, предоставени на нелицензирани дружества, не са гарантирани от Фонда за компенсиране на инвеститорите.

Защо КФН не е адресът за вашия случай

Това объркване струва седмици.

КФН е надзорен орган: получава сигнали за нелицензирана дейност и публикува предупреждения. Не образува досъдебно производство, не изисква данни от борса и не връща средства.

Самата Комисия в предупрежденията си насочва пострадалите към три адреса: Прокуратурата на Република България, МВР и КФН. Само първите два могат да образуват производство.

Едно българско обстоятелство за 2026 г.

Преходният период по MiCA приключи на 1 юли 2026 г. Точно това се превърна в претекст.

В КФН са постъпили сигнали за обаждания от хора, представящи се за служители на Binance или на друга международна платформа: заради MiCA били настъпили промени, затова трябва да преместите активите си, да дадете данни за достъп или да отворите линк. Схемата работи, защото претекстът е верен — доставчиците без разрешение наистина трябваше да преустановят дейност в ЕС. Само че нищо от това не се прави по указание от неочаквано обаждане. Статусът на акаунта се проверява в самото приложение.

Същият претекст върви и в обратната посока: КФН предупреждава, че измамниците се позовават на нея и на MiCA, за да обяснят защо парите ви още не могат да бъдат изплатени. Позоваване на регулатор като основание за задържане на средства е предупредителен сигнал, не обяснение.

Ще си върна ли парите?

Понякога. Значително по-рядко, отколкото се обещава.

Зависи от едно: дали средствата стигат до услуга със задължения по съответствие — централизирана борса, платежен доставчик — преди да се разпръснат. Ако стигнат и има подаден сигнал, има път. Ако минат през миксери, пътят се стеснява силно.

Никой не може сериозно да ви даде процент. Който го прави по телефона, без да е видял и една транзакция, ви продава нещо.

Внимавайте с предложенията за „възстановяване на средства"

КФН описва това като отделна схема: след загубата данните на пострадалия се препродават на други престъпни групи, а понякога зад новия контакт стоят същите извършители под ново име. Обаждащият се представя за служител на регулатор — включително на самата КФН — за адвокат или за „международна организация за защита на инвеститорите". Казва, че средствата са открити или блокирани, и иска предварително плащане.

Признаците не се променят:

• Те търсят вас, не вие тях
• Искат пари, преди да са направили нищо
• Гарантират резултат
• Твърдят, че имат вътрешни контакти

КФН формулира правилото в едно изречение: никой регулаторен орган, правоохранителна институция или съд не изисква предварително плащане, за да възстанови вече отнети средства. И добавя, че не се свързва с граждани по телефон, от лична поща като Gmail или през социални мрежи.

Защо да публикувате адреса

Досъдебното производство се движи с темпото на процедурата. Публичният запис действа веднага.

Когато публикувате адреса, хеша и сайта в Chainabuse, записът остава достъпен за екипите по съответствие на борсите, за разследващи и за всеки, който търси този адрес, преди да преведе. Chainabuse е безплатен, отворен за всички и групира сигналите за един и същ адрес — отделните случаи се превръщат във видим модел.

Често този, който се спасява, не е подалият сигнала, а човекът, който търси две седмици по-късно и намира предупреждението.

Често задавани въпроси

1. Къде да подам сигнал за измама с криптовалути в България?

В районното управление на МВР или направо в районната прокуратура — устно или писмено, включително по електронна поща, и без задължителен адвокат. Прокуратурата препоръчва в повечето случаи първо полицейското управление. Носете документ за самоличност, адресите на портфейлите, хешовете и скрийншотите.

2. На ГДБОП ли се подава сигналът или в районното управление?

Започнете от районното управление. ГДБОП противодейства на организирани престъпни групи и приканва да ѝ се подават сигнали за организирана престъпна дейност на [email protected]. Ако случаят показва кол център или няколко пострадали, сигнал до нея има смисъл.

3. Може ли КФН да ми върне парите?

Не. КФН е надзорен орган — води Регистър на лицензираните доставчици на услуги за криптоактиви и публикува предупреждения, но не образува досъдебно производство и не възстановява средства. Регистрите ѝ са полезни преди плащане.

4. Какви доказателства са ми нужни?

Адресите на получателите, хеша на всяка транзакция с дата и час, целите неизрязани разговори, точния URL на платформата, банковите извлечения и писмена хронология на събитията.

5. Колко време имам?

Сигнал може да се подаде и по-късно, но реалната възможност средствата да бъдат блокирани е в първите 24 до 72 часа. Подайте го дори след месеци — случаят ви може да се присъедини към други.

6. Обадиха ми се от „борсата" заради MiCA. Истина ли е?

Почти сигурно не. В КФН са постъпили сигнали за точно такива обаждания: под предлог на MiCA убеждават потребителя да премести активите си или да даде данни за достъп. Прекъснете разговора и проверете статуса на акаунта сами, в приложението.

7. Сигналът в Chainabuse замества ли сигнала до полицията?

Не, полезни са и двете. Сигналът в България задвижва досъдебното производство. Сигналът в Chainabuse прави адреса веднага видим за борси и разследващи в целия свят.